Аз зная, че няма, че никога няма
такава нощ да се повтори.
Луната бе чиста, добра и голяма
зад нашия малък прозорец.
Край нас тишината бе крехка и нежна,
нямаше нужда от думи,
защото любов, топлина и надежда
изгряха в едно пълнолуние.
Защото любов, топлина и надежда
изгряха в едно пълнолуние.
Кой вятъра прати и облака черен?
Разби се за миг тишината.
Къде да я търся и как да намеря
на нашата нощ топлината?
Сто пътя далечни, сто пътя различни
препускат в студена раздяла.
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
Къде сте, къде сте, неказани думи
и влюбени ласкави длани?
Какво ви отнесе, нечакани друми,
под тъжния дъжд разпиляни?
Къде да я търся и как да намеря
на нашата нощ топлината?
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
Не ме ли обичаш? Не те ли обичам?
Къде е луната ни бяла?
| Я знаю, что никогда – никогда
Такая ночь не повторится.
Луна была ясной, хорошей и большой
За нашим маленьким окошком.
Тишина вокруг нас была хрупкой и нежной,
Нет нужды в словах
Потому что любовь, тепло и надежда
Взошли в полнолуние.
Потому что любовь, тепло и надежда
Взошли в полнолуние.
Кто послал ветер и чёрную тучу ?
На мгновение тишина прервалась.
Где его искать и как найти
Нашей ночи тепло?
Сотнями дорог далекими, сотнями дорог различными
Они мчатся в холодной разлуке.
Разве ты не любишь меня? Разве я не люблю тебя?
Где наша белая луна?
Разве ты не любишь меня? Разве я не люблю тебя?
Где наша белая луна?
Где вы, где вы, невысказанные слова
И любящие ласковые ладони?
Что вас унесло, нежданные дороги,
Развеянные под печальным дождем?
Где его искать и как найти
Нашей ночи тепло?
Разве ты не любишь меня? Разве я не люблю тебя?
Где наша белая луна?
Разве ты не любишь меня? Разве я не люблю тебя?
Где наша белая луна?
|