Софийски кестени, о, Вие
шумите с обещаващ зов
и ваш`та млада сянка крие
съня на моята любов.
Но идва съботната вечер
и вий разтваряте листа
и гръмва, гръмва надалече
по улиците радостта.
Събота, събота вечер
толкова чакам те аз.
С ритъма жив и сърдечен,
ти ме отнасяш далече
във най-щастливия час.
Събота, събота вечер
празник на мой`та любов.
Събота, събота вечер
– ще танцувам, ще пея
във тоя свят чуден и нов.
Тук пламват неони,
там грейват ярки звезди,
от земята до небето
всичко диша със пълни гърди.
| Софийские каштаны, о, вы
шумите многообещающим зовом,
и ваша молодая тень скрывает
сон моей любви.
Но наступает субботний вечер,
и вы раскрываете листья,
и громко, громко
по улицам раздается радость.
Суббота, субботний вечер,
я так жду тебя.
С живым и сердечным ритмом
ты уносишь меня далеко
в самый счастливый час.
Суббота, субботний вечер,
праздник моей любви.
Суббота, субботний вечер
– я буду танцевать, я буду петь
в этом чудном и новом мире.
Здесь горят неоны,
там светят яркие звезды,
от земли до неба
все дышит полной грудью.
|