За кой ли път? За кой ли път
в моя сън пристигаш все по-хубава
и кротко аз със теб вървя
по сините пътеки на нощта.

За кой ли път? За кой ли път
бързам да те срещна аз във времето
на някой хълм, пред някой праг,
в забравеният пристан на някой бряг.

Нощният град, сънливите улици…
Тихо звъни тротоара под нас.
А ние вървим за никъде тръгнали –
луд съм, луд съм още по тебе аз.

Тъмната стая на старата къща –
бяла икона лицето ти,
спомени светят и нежно прегръщат ме –
луд съм, луд съм още по тебе аз.

За кой ли път? За кой ли път
бързам да те срещна аз във времето
на някой хълм, пред някой праг,
в забравеният пристан на някой бряг.

За кой ли път? За кой ли път
в моя сън пристигаш все по-хубава
и кротко аз със теб вървя
по сините пътеки на нощта.

Нощният град, сънливите улици…
Тихо звъни тротоара под нас.
А ние вървим за никъде тръгнали –
луд съм, луд съм още по тебе аз.

Тъмната стая на старата къща –
бяла икона лицето ти,
спомени светят и нежно прегръщат ме –
луд съм, луд съм още по тебе ...

Нощният град, сънливите улици…
Тихо звъни тротоара под нас.
А ние вървим за никъде тръгнали –
луд съм, луд съм още по тебе аз.

Тъмната стая на старата къща –
бяла икона лицето ти,
спомени светят и нежно прегръщат ме –
луд съм, луд съм още по тебе ...

В который раз? В который раз
в мой сон приходишь ты все прекраснее.
и кротко я с тобой иду
по синим тропинкам ночи.

В который раз? В который раз
спешу тебя встретить я во времени
на каком-то холме, перед каким-то порогом,
на забытой пристани какого-то берега.

Ночной город, сонные улицы ...
Тихо звенит тротуар под нами .
А мы идём в никуда отправившись
без ума, без ума всё ещё по тебе я.

Темная комната старого дома -
белая икона лица твоего,
Воспоминания светят и нежно обнимают меня -
без ума , без ума всё ещё по тебе я.

В который раз? В который раз
спешу тебя встретить я во времени
на каком-то холме, на каком-то пороге,
на забытой пристани какого-то берега.

В который раз? В который раз
в мой сон приходишь ты все прекраснее.
и кротко я с тобой иду
по синим тропинкам ночи.

Ночной город, сонные улицы ...
Тихо звенит тротуар под нами .
А мы идём в никуда отправившись
без ума, без ума всё ещё по тебе я.

Темная комната старого дома,
белая икона лица твоего.
Воспоминания светят и нежно обнимают меня -
без ума, без ума всё ещё по тебе ...

Ночной город, сонные улицы ...
Тихо звенит тротуар под нами .
А мы идём в никуда отправившись
без ума, без ума всё ещё по тебе я.

Темная комната старого дома,
Белая икона лица твоего,
Воспоминания светят и нежно обнимают меня -
без ума , без ума всё ещё по тебе ...