Аз не искам бъдеще време.
Аз те искам днес. И сега!
Ти си моето красиво разсъмване
и на утрото нежна следа.

Ти си жарките стъпки на слънцето,
вятър в пръстите сресал мечти
и без теб денят не е същия.
Някак празно е. Без думи. Вали.

И гърми от небето до втръсване.
И е пусто. Светът е студен.
Капки. Тътен. Измокрено. Тъжно е.
И е скучно, щом те няма до мен.

Време - бъдеще, едно безпосочие,
а сегашното с топъл нюанс,
дето обич не е с многоточия
и е ласка със цветен романс.

И е пролет с влюбени залези,
с пълнолуния, с низ от звезди,
с куп въздишки в босоногите плажове
и морето в твойте очи.

Аз не искам бъдеще време.
Във сегашно те искам. Сега!
Само днес се живее с - Обичам те,
утре друг ще ни гледа света!

Я не хочу будущего времени.
Я тебя хочу сегодня. И сейчас!
Ты мой красивый рассвет
и наутро нежный след.

Ты — горячие шаги солнца,
ветер в пальцах расчесывал сны
и без тебя день не такой же.
Как-то пусто. Без слов. Идет дождь.

И гремит с небес до оглушения.
И пустота. Мир холодный.
Капли. Гром. Промокший. Печально.
И скучно, если тебя рядом нет.

Время - будущее, одно непонимание,
а настоящее с тёплым оттенком,
где любовь не с многоточиями
и это ласка с цветочным романом.

И весна с влюбленными закатами,
с полнолунием, с вереницей звезд,
с кучей вздохов на босоногих пляжах
и море в твоих глазах.

Я не хочу будущего времени.
В настоящем тебя хочу. Сейчас!
Только сегодня ты живешь с - Люблю тебя,
завтра другой мы увидим мир.